Мили деца,

Днес ще ви разкажа една много интересна приказка с неочакван, но пък за сметка на това поучител край.

Имало едно време един човечец роден в едно малко градче. За негово щастие, съдбата му била отредила да се роди в страната на неограничените възможности. Това била една малка, но изключително красива за света и много доходоносна за управниците си държава. Та да се върна отново на този жител, той, като много други, се стремял през целия си близо половин вековен живот да се намести на келепирски държавен пост, за да оправи положението си, че дори и това на бъдещите си пра-пра-внуци. Измислил той „уникална програма за развитие” на региона си и нагазил дълбоко в печелившия бизнес..., исках да кажа в голямата политика. Не минало дълго и го избрали за министър (=човек живеещ изцяло на държавната „ясла”). Тогава бил наистина щастлив, имал пари, жени, супер луксозни коли, власт и всъщност, това било всичко, за което някога си е мечтал.

Но в един слънчев пролетен ден, министърът, силно форсиран от претоварената си програма, бързал за втори „делови” обяд, в един небезизвестен сред тъмните среди ресторант. Естествено на даржавни разноски. На в този момент той не спазвал народната поговорка „Бързай бавно”, а летял с кортежа си-бронирана лимузина между два джипа с въоръжени до зъби, добре облечени яки момчета, естестево ескортирани и от четирима мотористи от Националната служба за ВИП охрана. Но все пак, за да стигнели от ресторант А до ресторант Б по-бързо, на кортежа му се наложило да премине през едно обикновено средностатистическо селце. Но уви! На няколко километра след входа на населеното място, правителствената колона предизвикала верижна катастрофа, от която една цистерна спропан-бутан се блъснала и самовзривила в местното училище. Всичките 100 деца били мъртви-за жалост също естествено. В крайна сметка министърът бил напълно невинен-ще се повторя пак-но това също било естествено за политиците в тези географски ширини. Били сътворени много оправдания, от това, че всичко било пъклен терористиче на акт, а министърът бил само средство до това, че всичко било дело на неизвестни недоброжелатели, с цел неизбирането на този чоовек за трети министърски манадат. В крайна сметка експертизата на т. Нар. „компетенти органи” оневинила напълно кортежа, излизайки с категоричното становище, че се движел с 20, а не със 120 км/ч.. Естествено министърът не изпитвал абсолютно никакви угризения, но пък реалният резултат бил едно доста изнервено общество, което можело да разклати цялото правителство, ако не се вземели мерки. Именно заради това на министъра му било наредено да си подаде оставката, в противен случай го чакало „самоубийство” на малко по-късен етап. Естествено министърът бил много нещастен-предпочитал затвор, каторга или дори изгнание в швейцарско посолство, но уви това е животът. В този момент му оставало само да ръководи обръча си от фирми впили се в държавната хазна.

Поуката е, мили деца, че не трябва да правите така никога и никъде или по-точно не правете това у дома си (тоест в собствената си едвам кретаща от корупция и усвояващи се еврофондове държавица). А пък специално за по-възрастните искам да уточня, че нарочно не съм назовал конкретни имена и реални събития, но ако все пак намерите известна прилика с действителни лица, събития и държави-знайте напълно случайна е!

PS: Разказът ми не е подтикнат от съдистични мисли за умрели деца просто децата за мен са най-ценното затова ги използвах като сюжет с цел всички ние да си отворим очите за случващото се, за неизмеримата цена на безхаберието, погазването на фактите и общочовещкити ценности!