В човешкия живот има смисъл,

но защо ли през вековете

никой не го е описал?

Раждам се, сетне

детството отминава,

а по-късно, дори

потъва в забрава.

Тогава работата идва,

а тежестта от живота остава.

Тъгата се засилва,

защото любовта не идва,

а самотата не си отива.

Но нека, вместо сега

безмислено да си хортуваме

на живота си да продължима да робуваме

и да чакаме нашата съдба,

а именно смъртта.

Седя и си мисля на този нар,

че хората казват:

„Животът е дар!”,

на който всеки сам си е господар.