Късметът е нещо чудно,

но се движи много мудно.

Таз птичка красива

на моето рамо 

неще да поспива.

И какво да направя?

Да въздъхна ли накрая?

Да си кажа ли, аз,

че мечтите омайват

ме в захлас,

а животът бърза в този час?

Хайде стига,

време е да продължа да живея

и дори да пея, за това, което имам аз,

затова, за което живея!