Точно днес почуствах съвременния национален дух на достойния празник. Ще си помислите, че съм ходил някъде на възстановка или заря-проверка, но ще сгрешите. Не съм гледал и изключително глупавите телевизионни програми за празника. Не съм седял и пред компютъра в търсене на нещо и намиране на съвсем друго.

   Признавам си прекарах деня в банята. Ще си помислите какво може да прами човек в банята? Възможностите не са много: или се къпе, или пери на ръка пуловери. Но отново те не отговарят на действителността. Защото обладан от типичния национален дух, аз седях в затвореното, облепено с плочки пространство и чаках. Чаках като софиянец метрото в Младост. Естествено, че се досетихте за какво иде реч-чаках „да дойде” водата. От ранната сутрин на трети март в един от централните столични квартали нямаше вода. Все пак съм сигурен, че това не учудва никого.

   И въпреки че се смятам за патриот как да поддържам патриотичния си дух днес, на националния празник, без елементарността на бита-течещата студена вода. Скоро може и токът да спре, но точно това ще ме накара да се чуствам българин, защото само българите можема да търпим такава държавна политика вече близо 20 години и може би поне още 200 години.