Винаги съм искал да уча в най-стария и най-престижния ВУЗ у нас. Поради тази причина, подтикнат от едно отворено ректорско писмо, ще изложа положението в Софийския университет така, както аз го виждам, без да атакувам безпочвено това сакрално средище на българското образование и наука. Въпреки това ме боли, че в него всичко пропада и за това не е виновна само липсата на финансови средства, както се опитва да ни убеди ръководството. Именно то трябва да прозре, че наистина има проблеми. Ако трябва да се характеризира най-прецизно и най-коректно състоянието на Алма Матер в този момент правилните две думи няма да са “финансова криза”, а “безхаберие” и ”анархия”.

   Университетът се е превърнал в машина за пари. Ръководството се интересува само от тях, но за жалост не всичко е пари. Знам, че звучи изтъркано и банално, но както в нашата държава, така и в СУ никой не следи за нищо, няма ред, правилник, програма, план и всичко градено с години пропада.

   Да започнем още с влизането на входа на Ректората. Може да влезе всеки и за всичко. Дори Бен Ладен да мине покрай възрастната охрана тя няма да реагира.

Никой не следи и за това дали преподавателите проовеждат своите лекциите. Колкото и да не искам да го кажа, почти всички преподаватели съвсем съзнателно кръшкат от това. И защо не, при положение, че никой не ги санкционира за това. Аз лично познавам такива, които взимат всеки семестър по-малко от половината от полагащия се лекционен хорариум, но това е само напрактика, по документи всичко е наред. Лекциите също се посещават от максимум от 50% от студентите. И те са прави. Тях също никой не ги санкционира, а и едва ли биха могли да изпуснат нещо, което да не могат да си закупят от студентската мафия в едноименния град. Естествено на никого не му пука за това, никой не обръща внимание, че в огромните зали присъстващия контингент е нищожен. Никой не иска да види, че масово преподавателите закъсняват и си тръгват по-рано от лекции.

   Анархията също се шири на абсолютно всички нива. По ред в иерархията отново ще започнем с охраната. Служителите й отказват често да отключват аудитории на преподавателите под претекст, че техният шеф не им е казал, а нерядко упътванията им за посока са също напълно объркани. Поддържането на чистотата не стои на по-високо ниво и това се вижда. Асистентите и курсовите ръководители си спестяват обясненията и работата със студентите, а чакат на готово само резултати. Как това би могло да се случи и ако въобще това е възможно, каква функция изпълняват те самите? Лекции с лека ръка се пропускат, а деканите не си правят какъвто и да е било труд да видят какво става и да го контролират. И защо не. Важното е, че на старите служебни компютри има пасианс. Естествено и ръководството над тях не ги санкционира или стимулира за това, че не изпълняват основните си функции и задължения. Приоритет се дава само на извънкласните дейности. Има доценти и аистенти, които не си водят лекциите, но пък за сметка на това са първенци по кръгли маси и симпозиуми по далечни места и по още по-далечни теми.

   Съществуват също много припокриващи се до голяма степен специалности между факултетите, а и в самите тях. С това се цели изкуствено поддържане на живота им. И се постига. За тази цел служи и абсолютно недопустимият прием на кандидат-студенти без изпит в края на всяка кампания.

   Парадоксално е също, че емблематичната за Университета сграда на Ректората е в най-окаяно състояние. През зимата почти няма парно, докато колегите в аудиториите на четвърти километър стоят на отворени прозорци. В Ректората се правят също безсмислени и ненужни ремонти, докато належащите биват отлагани, както бе доказано това лято.

   Според ръководството всички в държавата са против тях. Това е вярно. Но все пак трябва да се замислят, че поне малка част от нападките са напълно резонни.

   Боли ме, че СУ има такава велика история, която в момента е изцяло лишена от настояще и от бъдеще. А това трябва спешно да се промени, независимо от кого!

... А най-лошото е, че с всичко това се свиква..., докато спре да ти прави впечатление или за жалост докато започнеш да го използваш в своя полза.